Могат ли сензорът Spo2 и маншетът за кръвно налягане да са от една и съща страна?

Сензорът Spo2, като не-инвазивна и непрекъсната технология за наблюдение, се прилага широко в хирургична анестезия, интензивни грижи, спешно лечение и рутинно наблюдение в общи отделения. Данните за наситеността на кръвта с кислород и пулса, които предоставят, са важни показатели за оценка на здравословното състояние на пациента. Стойността на данните от мониторинга обаче зависи не само от точността на самото устройство, но и от правилната употреба и разумното тълкуване. Относителното положение на сензора Spo2 и не-инвазивния маншет за кръвно налягане е на пръв поглед прост, но решаващ елемент, който пряко влияе върху ефективността и безопасността на мониторинга.

Ефективността на сензор spo2 зависи изцяло от предпоставката за редовна пулсация на кръвния поток. Въпреки това, когато не-маншет за кръвно налягане е прикрепен към горния крайник от същата страна като сензора spo2 и се започне измерване, тази основна предпоставка е пряко нарушена. Принципът на измерване на маншета за кръвно налягане диктува, че той трябва напълно да компресира брахиалната артерия чрез надуване, за да блокира временно кръвния поток. Когато налягането в маншета се повиши над систоличното кръвно налягане на пациента, артериалният кръвен поток към дисталния крайник постепенно намалява, докато бъде напълно прекъснат. В този момент артериалната пулсация в зоната, открита от сензора spo2, изчезва. Без пулсовата вълна като фундаментална аналитична основа сензорът Spo2 не може да извършва ефективни изчисления. Мониторите обикновено показват загуба на сигнал, аларми за отделяне на сондата или поддържат предишното валидно отчитане; в този момент всички стойности на насищане с кислород и пулс са загубили своята клинична референтна стойност.

Сложността на тази интерференция се състои не само в прекъсването на сигнала, но и в промените в кръвния поток, след като маншетът намали налягането и възстанови кръвния поток. Когато маншетът се издуе бързо, прекъснатият кръвен поток се възстановява моментално, често придружен от кратка реактивна вълна на задръстване над изходните нива. Тази реперфузионна вълна може да се различава значително от нормалната физиологична пулсова вълна по морфология, амплитуда и скорост. Алгоритъмът на сензора Spo2 е проектиран да анализира регулярни физиологични импулси; когато се опитва да обработи този нетипичен, силен импулсен сигнал, може да изчисли временно анормално насищане на кръвта с кислород или стойности на пулса. Например, може да докладва фалшиво преходно ниско насищане на кръвта с кислород или пикове на пулса; такива фалшиви аларми могат да попречат на клиничната преценка, особено в интензивни грижи.

Следователно установяването на ясни насоки за разположение е решаваща стъпка за намаляване на риска. Оптималният подход е да свържете сензора Spo2 и маншета за кръвно налягане съответно към левия и десния горен крайник на пациента. Не-доминиращата ръка (като лявата ръка при повечето хора) обикновено се предпочита за поставяне, защото има по-малко движение, което намалява артефактите при движение; контралатералният горен крайник се използва за измерване на кръвното налягане. Ако горните крайници на пациента са неизползваеми поради интравенозна инфузия, нараняване, операция или специални изисквания за наблюдение, трябва да се търсят алтернативни места за наблюдение. Сензорната сонда Spo2 може да се премести към ушната мида, носа или челото. Тези места се захранват от системата на външната каротидна артерия, независимо от брахиалната артерия в горните крайници, като ефективно се избягва смущението на кръвния поток от измерването на кръвното налягане на горните крайници. За ситуации, изискващи чести измервания на кръвното налягане, като например по време на операция или реанимация при шок, предварителното планиране е от съществено значение, за да се гарантира, че сондата за пулсов оксиметър е поставена в безпроблемно положение, за да се гарантира непрекъснатостта на данните за основната оксигенация.

В обобщение, сензорната сонда Spo2 играе решаваща роля в мрежата за клиничен мониторинг. Връзката му с други модули за мониторинг има както потенциал за синергични ефекти, така и присъщи конфликти, като например използването му от същата страна като маншет за кръвно налягане. Следователно, за да се избегнат подобни смущения и да се осигури непрекъснато, точно и надеждно наблюдение на пулсовата оксиметрия, стандартните клинични процедури изрично препоръчват поставянето на сензорната сонда Spo2 и не-инвазивния маншет за кръвно налягане на отделни крайници на пациента. Тази мярка е решаваща предпоставка за осигуряване на качеството на основните данни за наблюдение на жизнените показатели и е фундаментално разбиране, което клиничният медицински персонал трябва да притежава.