Точност на показанията на сензора за кръвен кислород при новородени

С непрекъснатия напредък на технологиите в отделенията за интензивно лечение на новородени, сондите за кръвен кислород се превърнаха във важен инструмент за наблюдение на здравословното състояние на новородените. Той оценява функциите на дихателната и кръвоносната система на бебетата чрез измерване на насищането с кислород (SpO₂) в кръвта. Кислородните сонди в кръвта обикновено се поставят върху дланите или стъпалата на новородените. Въпреки това, поради деликатната кожа и ниския кръвен поток на новородените, измерванията в тези области понякога са ограничени. Затова изследователите започнаха да изследват други възможни места за поставяне на сондата, включително китките и глезените.

В грижите за новородени точното измерване на кислородната сатурация е от съществено значение за навременното откриване и лечение на възможни проблеми с дишането или кръвообращението. Основният принцип на сондата за кислород в кръвта е да измерва съотношението на наситения с кислород хемоглобин в кръвта чрез фотоелектричен сензор. Тъй като съдовата структура и характеристиките на кожата на новородените са различни от тези на възрастните, измерванията на различни места могат да повлияят на точността на резултатите. Поради това е от голямо клинично значение да се проучи осъществимостта и точността на поставяне на сонди на китките и глезените.

Въз основа на проучването на Phattraprayoon et al. през 2011 г. тази статия има за цел да сравни резултатите от измерването на концентрацията на кислород в кръвта на китката и дланта от една и съща страна, както и глезена и стъпалото от същата страна при новородени. Чрез анализиране на корелацията и съгласуваността между тези различни места за измерване се оценява дали китката и глезена могат да се използват като ефективни алтернативни места за измерване.

Проучването включва 150 новородени, приети в неонатологичното интензивно отделение. Изследователите са използвали сонди за кръвен кислород за измерване на SpO₂ на дланта и ипсилатералната китка, както и на ходилото и ипсилатералния глезен. Измерванията бяха направени в началото, 30 секунди и 1 минута. Използвайки статистически методи, като регресионен анализ и диаграми на Бланд-Алтман, изследователският екип анализира връзката между двойки измервания на концентрацията на кислород в кръвта и изчислява средната разлика и стандартното отклонение.

Проучването установи висока корелация между измерванията на SpO₂ на дланите и китките и по подобен начин значителни корелации между измерванията на стъпалата на краката и глезените. Тези резултати показват, че измерванията на китката и глезена са в добро съответствие с традиционните показания на дланите и ходилата.

Чрез изчислението и анализа на данните от резултатите от изследването, независимо дали става въпрос за китката или глезена, разликата и точността на резултатите от измерването на концентрацията на кислород в кръвта на китката и глезена са в разумен диапазон и могат да отговорят на изискванията за клинично наблюдение.

Използването на китката и глезена като места за поставяне на сондата за кръвен кислород има няколко потенциални предимства при клинично наблюдение. Първо, кожата в тези зони е по-дебела и притокът на кръв е относително висок, което потенциално осигурява по-стабилни показания. Второ, китката и глезена предоставят допълнителни възможности за тези бебета с ограничения на дланите и стъпалата, като кожни лезии, наранявания или ограничения на позицията. Освен това, при спешни ситуации бързото и точно получаване на показанията на SpO₂ е от решаващо значение за вземането на медицински решения. Чрез увеличаване на избора на места за измерване, медицинският персонал може да реагира на различни ситуации по-гъвкаво.

Изследването обаче сочи и потенциални ограничения. Например, тъй като китките и глезените се измерват по-екцентрично от дланите и стъпалата на краката, те могат да бъдат повлияни от външни фактори като температурни промени и външно налягане. Освен това може да се наложи изборът на място за измерване да бъде съобразен с индивидуалните обстоятелства. Например, недоносените бебета може да изискват специално внимание поради тяхната ненапълно развита кожа и съдова система.

Взети заедно, това проучване предоставя ценни данни за измервания на пулсова оксиметрия на китката и глезена на новородени. Резултатите показват добро съответствие между измерванията на SpO₂ на китката и глезена и традиционните резултати за дланта и стъпалото. Въз основа на тези открития китката и глезена могат да служат като ефективни алтернативни места за измерване, особено когато традиционните места не са достъпни или трудни за измерване. Бъдещи проучвания могат допълнително да проучат приложимостта на тези места за измерване в различни клинични ситуации за оптимизиране на методите за наблюдение в неонаталните грижи.