Синдром на сънна апнея и насищане на кръвта с кислород

Синдромът на сънна апнея (SAS) е често срещано, но често пренебрегвано нарушение на съня, което се проявява главно чрез повтарящи се събития на апнея и хипопнея по време на сън. Наситеността на кръвта с кислород е важен показател за измерване на нивото на кислород в кръвта на тялото, което е критично за оценката и управлението на синдрома на сънна апнея. Тази статия ще изследва патологичния механизъм, диагностичните критерии, клиничното значение на насищането на кръвта с кислород и методите за лечение на синдрома на сънна апнея.

Синдромът на сънна апнея се разделя главно на синдром на обструктивна сънна апнея (OSA), синдром на централна сънна апнея (CSA) и синдром на смесена сънна апнея. Сред тях синдромът на обструктивна сънна апнея е най-честият, представляващ по-голямата част от случаите. Основната му характеристика е повтарящ се колапс и запушване на горните дихателни пътища, което води до прекъсване на въздушния поток. Синдромът на централна сънна апнея се дължи на нарушение на контрола на централната нервна система върху дишането и дихателните мускули не получават правилните сигнали.

 

Когато пациенти със синдром на обструктивна сънна апнея спят, мускулите на горните дихателни пътища са прекалено отпуснати, което води до частично или пълно запушване на дихателните пътища и въздухът не може да навлезе гладко в белите дробове. Това явление може да причини бърз спад в насищането на кръвта с кислород, предизвиквайки стресова реакция на тялото и карайки пациента да се събуди за кратко, за да възобнови нормалното си дишане. Този повтарящ се процес на апнея и събуждане пречи на нормалната структура на съня, което води до сънливост през деня, умора, невнимание и други проблеми.

 

За разлика от горната ситуация, синдромът на централната сънна апнея се причинява от неспособността на централната нервна система да регулира правилно дишането, което води до апнея. Този тип е относително рядък и е често срещан при пациенти със сърдечна недостатъчност, мозъчно-съдова болест или други заболявания, които засягат функцията на централната нервна система.

 

При нормални обстоятелства насищането на човешкото тяло с кислород в кръвта трябва да бъде между 95% и 100%. Поради повтаряща се апнея, пациентите със синдром на сънна апнея ще изпитат значителни колебания и намаляване на насищането на кръвта с кислород. Продължителната хипоксия по време на този процес може да има сериозни ефекти върху множество системи на тялото, включително сърдечно-съдовата система, нервната система и метаболитната система.

 

В клиничната практика насищането на кръвта с кислород обикновено се наблюдава чрез сонда за кръвен кислород. Уредът измерва наситеността на кръвта с кислород чрез проникване през кожата с инфрачервена и червена светлина. При пациенти със синдром на сънна апнея непрекъснатото нощно наблюдение на насищането с кислород в кръвта може да помогне на лекарите да разберат честотата и тежестта на апнеята на пациентите.

 

Диагнозата на синдрома на сънна апнея се основава главно на полисомнография. Това е цялостен метод за наблюдение на съня, който може да записва множество физиологични параметри по време на сън, включително електроенцефалограма, електроокулограма, електромиограма, електрокардиограма, респираторен въздушен поток, движение на гърдите и корема и насищане на кръвта с кислород. Чрез анализиране на тези данни лекарите могат да определят вида, честотата и тежестта на апнеята и по този начин да формулират подходящи планове за лечение.

 

След горното наблюдение на съня, според стандартите на Американската академия по медицина на съня, диагнозата синдром на сънна апнея трябва да отговаря на едно от следните условия:

1. Индекс на апнея-хипопнея (AHI) По-голям или равен на 5 пъти на час, придружен от сънливост през деня, умора, невнимание и други симптоми.

2. Събития на апнея и хипопнея (AHI) По-големи или равни на 15 пъти на час, дори ако няма очевидни симптоми.

 

Целта на лечението на синдрома на сънна апнея е да възстанови нормалното дишане, да повиши насищането на кръвта с кислород, да подобри качеството на съня и да намали свързаните с това усложнения. Общите лечения включват интервенция в начина на живот, непрекъснато положително налягане в дихателните пътища, орални апарати и хирургично лечение.

1. Интервенция в начина на живот

За пациенти с лек синдром на сънна апнея промените в начина на живот може да са достатъчни за подобряване на симптомите. Общите интервенции в начина на живот включват:

l Загуба на тегло: Затлъстяването е важен рисков фактор за OSA и загубата на тегло може значително да намали появата на обструкция на дихателните пътища.

l Променете позата за сън: Спането настрани може да намали обструкцията на горните дихателни пътища, докато спането по гръб може да влоши симптомите.

l Избягвайте алкохола и успокоителните: тези вещества отпускат мускулите на горните дихателни пътища и увеличават риска от апнея.

 

2. Постоянно положително налягане в дихателните пътища (CPAP)

CPAP е златният стандарт за лечение на OSA. Устройството непрекъснато доставя въздух с положително налягане към дихателните пътища през назална маска или маска, за да предотврати колапс и обструкция на дихателните пътища. CPAP терапията може значително да увеличи насищането на кръвта с кислород, да подобри качеството на съня и функцията през деня.

 

3. Устни апарати

При пациенти с умерено обструктивен сън пероралните апарати са ефективна алтернативна терапия. Това устройство увеличава пространството на дихателните пътища чрез преместване на долната челюст напред, като по този начин намалява появата на апнея. Оралните апарати са подходящи за пациенти, които не понасят CPAP терапията.

 

4. Оперативно лечение

За някои пациенти с тежка OSA, особено тези със стеноза на дихателните пътища, причинена от анатомични аномалии, операцията може да е необходима опция. Общите хирургични методи включват увулопалатофарингопластика, хиоидна суспензия и трахеотомия.

 

Като важен показател за оценката и управлението на този синдром на сънна апнея, насищането на кръвта с кислород е от съществено значение за разработването на ефективен план за лечение. С ранна диагностика и подходящо лечение пациентите могат значително да подобрят качеството на съня, да намалят риска от усложнения и да подобрят цялостното качество на живот.